Page 13 - MIGRATION

Basic HTML Version

11
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
след 90-те години на XX в., влиянието на присъединяването на България към ЕС върху миг-
рационните потоци от България към Турция и др.
Миграции и музикална култура
е поле на етномузиколозите в екипа, най-вече на
Н. Рашкова. Осъществени са наблюдения върху фолклорната музикална култура на тракий-
ските българи (ролята на певческите фолклорни групи, на националните и регионалните
тракийски фолклорни събори за съхраняване на песенната традиция от селата на предците,
акцент са културните контакти между музиканти българи и турци, особено в градска сре-
да). Направени са наблюдения върху поддържането на локалната музикална специфика при
турците с български произход и някои от потомците от по-ранни изселнически вълни. От-
кроени са специфики на турците изселници от Североизточна България в сравнение с други
изселнически групи в Одрин и Истанбул. Проучванията показват, че българският музикален
фолклор е един от начините за поддържане на духовната връзка с българската култура.
Границата – локално, национално, транснационално. Проблемът за регион Тра-
кия.
Какво означава отварянето на границата с Турция за българското население от реги-
она? Проблемът се изследва за Хасковска област, с акценти Свиленград, Любимец, Хасково.
Паралели се правят с българо-гръцката граница, конкретно Ивайловград и функционира-
нето на граничен пункт Славеево – Кипринос. „Пропускливостта” на границата се анализира
чрез ефектите
ѝ
за граничните селища – реактуализиране на стари връзки (културни, тър-
говски, икономически) в рамките на регион Тракия, преоткриване на граничните райони за
националното пространство и др. Обект на внимание са и явления като трафикантство, ку-
фарна търговия, пазаруване на дребно, бизнес, посещение на културни забележителности,
почивки в Турция.
Градовете край границата се разглеждат с оглед на следните проблеми: демографски
и културни специфики; ролята на трансграничните проекти за създаване на партньорства,
за развитие на местната икономика и културните взаимоотношения, за прокарване на ико-
номически и политически интереси, като потенциална възможност за реконструиране на
обща символна територия (Странджа като част от Тракия или по-общо – регион Тракия) и др.
В сферата на културното опознаване наблюденията открояват доминиране на едно-
посочното преминаване на границата – от България към Турция. В икономическата сфера се
регистрира обратно движение.
Важен теоретичен въпрос е въпросът за
връзката между етничност, национал-
ност и гражданство.
Наблюденията включват различни примери и практики на осмисляне
употребата на тези понятия сред изследваните общности. Акцент се поставя върху взаимо-
действието, преплитането и„превключването”между тези три форми на идентификация във
всекидневната практика и говоренето на мигрантите. Екипът се опитва да описва и диску-
тира различни форми на идентификация, за да представи по-пълно разнообразните опит и
практики на мигрантите и техните потомци, като обръща внимание на значимите различия в
рамките на всяка от тези общности.