Page 128 - MIGRATION

Basic HTML Version

126
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
ват свои роднини или съселяни/съграждани, които вече са се установили.
в началото на 20-те години на ХХ в. се основават и започват интензивна дейност тра-
кийски дружества в цяла България. те също имат голяма заслуга за настаняване на бежанци
от източна и Западна тракия.
едновременно с това в България действат няколко международни организации като
„Червения кръст”, Фондация„Спасете децата”, квакерски дружества от СаЩи англия. От мно-
го страни по линия на „Червения кръст” се получават финансови и материални помощи (вж.
Хитилов 1932: 31). във връзка с настаняването на бежанците, обаче, трябва да се подчертае
ролята на английската фондация „Спасете децата”, която помага и финансово, но изграж-
да заедно с държавата село атолово, пресушавайки и блатото, на чието място е построено
селището.
Много често местното население също прибира бежански семейства по домовете си,
но това е по-скоро с временен характер.
ІІ. Политики на изграждане на специфични градски пространства
1. Градоустройство и регулация
в Хасково през 1930 г. Общинският съвет приема план за изграждане на бежански
квартал – образуват се 255 парцела и 193 от тях се раздават на бежански семейства, от които
172 вече имат построени къщи (Писмо от Хасковско градско кметство № 8596 от 15.VІІ.1930
до Околийската комисия за заселване на бежанците и обезпечаване поминъка им – тДа-Ха-
сково, 23К, оп. 1, а.е. 2). това следва да покаже, че няма други бежанци, които са без имоти в
града по това време – по данни от тогава в града има над 1000 бежански домакинства. Нещо
повече – сравняването на този план със скиците от 1957 г. (когато се изработва следващият
регулационен план) и съвременното състояние на Хасково се вижда, че създаденият през
1930 г. бежански квартал всъщност покрива само днешния„Македонски”.
Градоустройствени планове на (отляво-надясно) кв. „Тракийски” (1957) и кв. „Македонски” (1930 г.)