Page 127 - MIGRATION

Basic HTML Version

125
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
спрямо размера на селището (заради функцията му на пункт), и съответно общинската упра-
ва и гражданите негодуват, че най-хубавите земи ще трябва да се дадат на „натрапниците”, а
няма да послужат за обезщетение на местните.
„Общинския съвет, след изслушване тоя доклад, взема предвид, че действително въ-
проса за казаните безстопанственни места (парцели) стои така, както го докладва Кме-
та и че е крайно несправедливо тия парцели да се раздават на вънкашни лица (бежанци), а
на местните граждани да се даватместа (компенсират) извън града, като и им се пречи да
строят на раздадените им места, когато на бежанците може, без да се накърняват в нещо
интересите им, да се дадатместа край града за временно настаняване…”
(Протокол № 10/
15.04.1920 г. на Свиленградския общински съвет – ТДА-Хасково, 53К, оп. 1, а.е. 7)
Всъщност основните инициативи на общините по настаняване на бежанците са във
връзка със Закона за жилищната криза от 1920 г., който дава възможност на градските упра-
ви да вземат конкретни мерки при обявяване на жилищна криза в даденото населено място.
В Хасково такава не се обявява, поради различни причини, но в Свиленград още на 1 юли
1920 г. се констатира остра жилищна криза. Следват мерки по регулиране на наемите и од-
воряване на бездомните с безстопанствени и общински парцели за построяване на жилища.
Обаче, по това време, има много данни, че т. нар. жилищни съдилища действат много бавно
и процедурата по одворяване и раздаване на имоти почти не тече.
От друга страна, при проучванията за обявяване на жилищна криза в Хасково се уста-
новява, че към края на 1919 г. в града при население между 17 и 20 000 души (според различ-
ни източници) има само 794 души без жилища (а свободните квартири са за над 2000 – Прото-
кол № 46 от 2 октомври 1919 г. на Хасковския общински съвет, ТДА-Хасково, 12К, оп. 1, а.е. 81).
Към средата на 1920 г. броят на бездомниците незначително нараства (798 души). Разбира
се, винаги съществува възможността бежанците нарочно да не са регистрирани, особено в
годините до учредяването на Главната дирекция за настаняване на бежанците и тегленето
на т. нар. бежански заем, тъй като държавата на практика не помага на общинските власти в
справянето с бежанския проблем. Напротив – жилищните комисии и жилищните съдилища
в различни градове в страната протакат настаняването, държавата не отпуска никакви сред-
ства на общините за построяване на жилища, водопроводи, пътища и пр. За „укриването” на
бежанци говори и разминаването в изказванията на опозиционните общински служители и
официалните статистики на общината (вж. например протоколите от заседанията на Общин-
ски съвет Хасково от ноември 1920 г.).
3. Частни (национални и локални) политики
Паралелно с държавните и общинските се разгръщат и частни или неправителствени
политики за помощ и настаняване на бежанците.
На първо място, трябва да отбележа индивидуалните усилия на бежанците за нами-
ране и закупуване на жилища и стопански постройки. В протоколите на Хасковския общин-
ски съвет могат да се открият податки за спечелени от бежанци търгове, за построени или
отворени работилници, но и за настаняване в безстопанствени чужди сгради. В тази връзка
голямо значение имат семейните и селищните връзки, тъй като много от бежанците послед-