Page 125 - MIGRATION

Basic HTML Version

123
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
за бездомни и малоимотни, за образование на бедни деца и пр. ето един пример:
„Докладва се на общ. съвет, че са постъпили молби за запиване в списъка на бедните,
които се разгледаха по отделно, а именно от Митро Недялков – бежанец от с. [Ениворенъ]
(Зап. Тракия), Расуда Милушева от с. Чадръли (Зап. Тракия), Смарайди Недялкова бежанка и
Андона Костадинова Гачева от Свиленград“
(Протокол № 3 от заседание на Общинския съ-
вет гр. Свиленград от 16.01.1929 г.; тДа-Хасково, 53К, оп. 1, а.е. 24).
има и редица случаи, в които местната власт прави нормативни компромиси за опре-
делени лица или семейства, само защото са бежанци или помагат на бежанци – опрощаване
на глоби, отлагане на регулационни събаряния на сгради и пр.
„...в същата улица се намира къщата на Железко Илчев, в която живее един бежанец,
който невервам да може да си намери друга квартира. Железко Илчев си има друга къща и за
него няма какво да мислим; обаче трябва да се замислим и за този човек“
(из изказване на
общ. съветник вл. Даменов по повод решение за събаряне на опасни сгради – заседание на
Общински съвет гр. Хасково от 12.09.1922 г.; тДа-Хасково, 12К, оп. 1, а.е. 90).
в този смисъл не може да се говори за специално отношение на местната власт към бе-
жанските потоци, а по-скоро за инцидентни мерки при възникване на определени ситуации.
След учредяването на Главната дирекция за настаняване на бежанците общинските
съвети са задължени да определят парцели за одворяване на бежанците, които да са в рам-
ките на населеното място, но в близост до селскостопански терени. изпълняването на тази
политика на местно ниво може да се забележи и днес в градоустройството на градовете с
компактни маси заселени бежанци, сред които и Хасково, Харманли, Ямбол и дори Пловдив
и София.
Кварталите „Тракийски” и „Македонски” в южната част на гр. Хасково