Page 124 - MIGRATION

Basic HTML Version

122
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
околията Ви, в чиито общини, съгласно общия план, се настаняватбежанци, да изпълняват
горното постановление на закона за Т. З. С. 2
3
“ (
Окръжно № 4729 от 11.07.1927 г. на ГДНБ).
На пръв поглед държавната политика по отношение на бежанците е комплексна и
целенасочена, но несъответствието между данните за броя на дошлите в България (и специ-
ално в Хасково) и броя на настанените (оземлени, одворени или настанени в чужди жилища)
показва, че огромната част от бежанците се справят сами или с частна помощ.
По време на правителството на Ал. Стамболийски, а и след това, политиката по отно-
шение на бежанците е свързана с тяхното селскостопанско настаняване – т.е. в земеделски
и животновъдни райони и най-вече в селата. От друга страна, по това време наблюдаваме
интензивна вътрешна миграция от селските райони към градовете и индустриалните цен-
трове – тази тенденция засяга и бежанците, които се насочват към фабриките като място за
работа и напускат селскостопанските райони преди да бъдат оземлени (Бежанците 1926: 21).
Втората тенденция, засягаща не само бежанците, е свързана и с жилищната криза, ре-
зултат от вътрешните миграции. Струпването на огромни маси евтина работна ръка в градо-
ве, в които няма достатъчно жилищно пространство, е допълнително отежнено от компакт-
ните бежански маси
4
.
Паралелните процеси на емиграция на турци и гърци от България по силата на меж-
дународни споразумения, но и по-частни и дори криминални канали, освобождават цели
селища, в които регионалните ведомства на МВРНЗ и на Главната дирекция настаняват бе-
жанци. Компактно това се случва най-вече в селските райони (много добър такъв пример е
с. Бродилово), а в градовете е по-равномерно и незабележимо, тъй като в много от тях няма
обособени етнически махали.
В общи линии през 20-те и 30-те години на ХХ в. българската държава наред с други
следвоенни проблеми има да решава и този с настаняването на бежанците. Неспособността
ѝ
да се справи с него в първите години след Първата световна война на практика облекчава
държавните институции след това, тъй като голяма част от бежанците вече са успели да се
справят сами, с частна или общинска помощ с належащите си нужди от дом и поминък.
2. Общински (локални) политики
В по-горе описания контекст общинските съвети и създадените към тях в партньор-
ство с общинските управления комисии не могат да изградят собствени политики по отно-
шение на бежанските маси, настанили се на техни територии.
В Хасково и Свиленград, например, Общинският съвет веднага след Първата световна
война докъм средата на 30-те включва отделни бежански семейства в програмите за бедни,
3 Закон за трудовите земеделски стопанства, приет през 1924 г. при управлението на Ал. Цанков, което
отменя земеделските реформи на кабинета на Ал. Стамболийски.
4 Проблемът с жилищата (т. нар. жилищна криза) на локално ниво може да се проследи в протоколите от
заседанията на общинския съвет в Хасково (и в много други селища), където ясно се вижда, че има сериозни
трудности в осигуряването на жилища за всички новодошли (бежанци или вътрешни мигранти) и гражданите
живеят в много тежки условия – по няколко души в стая. Същевременно се забелязва и комплексността на
проблема –обявяванетона„жилищна криза”вХасковобидовелодопаданена наемите –проблемза издръжката
на местното население, а не-обявяването на тази криза води пък до спекулации с цените на наемите и имотите,
което е проблем за прииждащите.