Page 123 - MIGRATION

Basic HTML Version

121
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
да се отбележи, че по това време България е залята с бежанци от всички свои територии,
останали вън от страната след войната – Източна и Западна Тракия, Вардарска и Егейска
Македония, Западните покрайнини и Добруджа. Пристигнали са и огромни маси бежанци
от Русия (след Октомврийската революция 1917 г.) и арменци от Османската империя (след
1922 г. Турция). Същевременно по всички граници с изключение на тази в Източна Тракия
във връзка с изпълнението на Ньойския договор са обособени т. нар. запретителни зони –
широки средно 50 км ивици територия със специален режим на заселване
2
.
Основните нормативни документи, които целят регулирането на настаняването на
бежанците и осигуряването на някакви условия за техния живот са: Закон за жилищната кри-
за (1919 г.), Закон за заселването на бежанците и обезпечаване поминъка им (1920), Закон за
трудовата поземлена собственост (1921), Закон за трудовите земеделски стопанства (1924),
Закон за селско-стопанското настаняване на бежанците (1925), Закон за селскостопанско
настаняване на бежанците, чрез средствата на заема, отпуснат със съгласието на Общество-
то на народите (1926), Наредба-закон за облекчаване положението на бежанците (1937).
Докато преди тегленето на т. нар. бежански заем, основните институции, работещи по нас-
таняването на бежанците, са съществуващите такива – Бюрото за заселване на бежанците
при МВРНЗ, Околийски и общински управления и различни комисии, след получаването на
заема се основава Главна дирекция за настаняване бежанците (1927–1931), която е свързана
едновременно с Министерство на външните работи и изповеданията и Министерството на
вътрешните работи и народното здраве, както и със специално представителство на ОН.
По архивите на местните комисии по настаняване на бежанците и на общинските съ-
вети може да се проследи какви са отношенията на Главната дирекция с представителите
на местната власт. В общи линии местните комисии изпълняват нареждания и се отчитат
много подробно на Главната дирекция относно взетите мерки, като определяне на парцели
и одворяване и оземляване на бежанците, настаняване и преместване, раздаване на пред-
видените добитък и земеделски инвентар и пр. Същевременно Главната дирекция е един-
ствената институция, която може да помогне на местните власти в справянето с проблемите
на бежанците и бежанските квартали. Ето един пример:
„По искане на бежанците живущи в уч. „Македонска махала”, „Тракийска махала”, Ви мо-
лим Господин Директоре за отпущането на суми за водоснабдяване на тия два квартала.
(...) В поменатите два бежански квартала живеят184 бежански семейства, които са одворе-
ни от Хасковски Общ. съвет. Построени жилища се имат от кредитите отпуща им от Б.З.
Банка през 1923, 1924 и 1925 години“
(Из писмо № 20 от 25.01.1930 г. от Хасковска околийска
комисия за настаняване бежанците до Главна Дирекция за настаняване бежанците; ТДА-Ха-
сково, 23К, оп. 1, а.е. 2).
Главната дирекция има право да нарежда на общинските власти какви мерки да взи-
мат във връзка с настаняването на бежанците:
„Като ви се съобщава това, поканвате се да наредите до всички общински съвети в
2 Въпреки това в отчета на Главната дирекция за настаняване на бежанците (Хитилов 1932: 104) четем, че
над 1000 бежански семейства са оземлени в запретнителните зони.