Page 122 - MIGRATION

Basic HTML Version

120
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Миграции, мигрантски общности и градско
развитие през ХХ в. (По примери от Хасково)
Лина Гергова
Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей – БАН
Изследователска рамка
В настоящия текст ще се опитам да обобщя разнопосочните политики на включва-
не на мигрантските общности в градското пространство от пристигането им в България до
наши дни. Основният акцент е поставен върху общностите на т. нар. тракийски бежанци и
националните, локалните и частните политики, свързани с тяхното концентрирано настаня-
ване и усядане в градове в близост до българо-турската граница.
Изследването е проведено като част от работата ми по проекта„Изселници и мигран-
ти от двете страни на българо-турската граница: наследство, идентичност, интеркултурни
взаимодействия” през 2010–2011г. в Хасково, Ямбол, Елхово, Свиленград и две специфични
села – Атолово и Бродилово
1
. Методологията на изследването включва разнообразни из-
точници и материали: теренни наблюдения и документиране, работа с документи в архиви,
пространствен анализ, контент анализ на карти и др. По време на изследването имах въз-
можност да се консултирам и с различни експерти – учени, архитекти, общински служители
и т.н. Включените в текста примери са най-вече от гр. Хасково, тъй като в историята на него-
вото пространство са най-видими разнопосочните политики на интеграция на бежанците.
І. Политики на включване в градското пространство
1. Държавни (национални) политики
По времето, когато в България идват компактни маси бежанци от Източна Тракия –
след Балканската и след Първата световна война, българската държава е силно централизи-
рана, местната власт има по-малки функции и нейните решения обикновено минават през
санкцията на държавните представители на регионално ниво или дори през съответните
министерства. В този смисъл е логично държавната национална политика особено по въ-
проси от толкова мащабен характер да е водеща спрямо локалната. Трябва да се посочи,
обаче, че тя хронологически не предхожда локалната – напротив, държавата се включва
доста късно в настаняването на бежанците, като подготвя общ план за тяхното разпределе-
ние на територията на страната.
В годините след Първата световна война до към средата на 30-те години на ХХ в. бъл-
гарската държава изработва няколко закона и подзаконови нормативни документи, основа-
ва няколко институции с регионални подразделения, насочва финансови средства и тегли
един огромен външен заем, с които мерки цели решаване на бежанския проблем. Тук трябва
1 Проектът „Изселници и мигранти от двете страни на българо-турската граница: наследство,
идентичност, интеркултурни взаимодействия” е финансиран от Фонд„Научни изследвания” при МОМН.