Page 12 - MIGRATION

Basic HTML Version

10
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
да се видят неща, които преди това са оставали скрити; скъсване с него. Метафората на Бурди-
йо, описваща различните форми, които би могло да приеме „противоречието на наследство-
то”, се прилага при изследване на начините, по които се„употребява”наследството от предста-
вители и на двете групи (изселници и техни потомци в Одрин, потомци на тракийски бежанци
в Царево и Странджанския регион). Чрез анализ на отделни случаи се открояват специфики
при предаване на наследството на ниво индивид и всекидневни практики и институционално.
Определен принос на проекта е насочването към младото поколение и проучването
на миграцията в контекста на„обществото на знанието”и мобилните хора. Въз основа на спе-
циално разработена методология и подробни анкети Ст. Пенкова и М. Златкова изследват
специфики на наследяването при потомци на турци с произход от България – студенти във
висши училища у нас (Пловдив, Варна) и в Турция (Тракийски университет в Одрин). Учени-
те открояват поколенчески различия. Младите хора, родени в България или Турция, които
променят местоживеенето си като част от жизнените си стратегии, свързани с образование,
кариера, брак и др., се изследват чрез аналитичната фигура„завръщания през граница” и се
очертават съществуващите тенденции.
Наблюденията, свързани с функционирането на тракийските младежки дружества,
извеждат специфики на наследяването и лидерите като„противоречивите наследници”.
Политики и практики при конструиране на памет и наследство. Институциите
като легитимиращи общността и нейни оторизирани говорители.
Проучването на ин-
ституциите на двете групи извежда общи полета. Откроява се „втвърдяване”, „капсулиране”
на наследството и паметта. Наблюденията, свързани с организациите на тракийските бълга-
ри, по обективни причини са по-детайлни. Акценти в анализите са конструирането на тра-
кийски места на памет и обвързването им с националния разказ, създаването на социални
мрежи за мобилизиране на различни ресурси чрез символния капитал на наследството на
тракийските българи, политическите употреби на паметта и наследството. Специално място
се отделя на действията по реализация на идеята Тракия без граници (създаване на Евроре-
гион„Тракия” ).
Аспекти в изследванията върху българските турцимигранти в Турция.
Тук задъл-
бочени наблюдения, резултат от многогодишни проучвания, има М. Елчинова. Рефлексиите
обхващат следните теми и проблеми: вътрешна стратификация сред изселническата общ-
ност; стратетии за самоидентификация на турците с български произход от различни вълни
на преселване; специфики при конструирането на разказите за„възродителния процес”; ро-
лята на религията в процеса на адаптация на изселниците от 1989 г.; гражданство, политиче-
ска лоялност и социокултурна идентификация; употреби на двойното гражданство; ролята
на пола в осмислянето на миграционния опит; практики за прекарване на свободното време
и превръщането на родното място в туристическа атракция; наративи и памет и др. Изслед-
ванията открояват турците с корени от България като отворена и динамична транснационал-
на общност.
Публикациите на Айше Парла обогатяват познанието за миграциите към Турция и
общността на турците с произход от България. Акцент е трудовата миграция от България