Page 118 - MIGRATION

Basic HTML Version

116
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
вото ми. Даже бяха принудени да казват ,,те не са българи, а български цигани”. тези грабежи и безчестия над
хората бяха толкова много, че нито един не се спаси от тях. Даже християните не бяха пощадени, независимо
че нарисуваха на къщите си кръстове. Също така трябва да призная, че българските конници, които влязоха в
града от истанбулския път, успяха да прекратят тези действия. Даже видях труповете на двама български вой-
ници, които не бяха се подчинили на офицерите.
Конниците, които придружаваха Фердинанд и влязоха по булевард ,,Мустафа паша”, сваляха със сабите
си фесовете на населението. един от тях обаче замахнал по-силно и тежко наранил немюсюлманин. в книгата
на френския генерал се казва също, че шапките на турците са ужасни и с червения си цвят придават лош вид на
източните улици. Затова носенето на фесовете трябва да се ограничи, а дори да се премахне. Наистина фесове-
те изчезнаха за няколко седмици.
с. 84:
Но червен цвят има в шапките на всички армии. Даже шапките на българските войници, които
сваляха фесовете със саби, бяха червени. а и каква връзка има това с гледката на улицата.
Българските генерали, които искат да се извинят за отношението си към пленниците в двореца до тун-
джа, твърдят: ,,За да се обезпечи сигурността, турските войници бяха отведени на острова на тунджа. През
първия ден на 8 души дадохме един хляб, а на втория ден на 4 души – един хляб”. вие може и така да сте чули,
но аз видях с очите си какво стана там. Независимо че съм военен лекар под онези дървета 4 дни не видях хляб
и пих вода от тунджа, в която имаше трупове. там не на войниците, на офицерите дори не дадоха нищо. Бъл-
гарски лекар, който бе учил във Франция, ми даде кутия цигари, но бе нахокан от командира, а кутията иззета.
тези, които са пленници, не са сухи дървета за горене. те трябва да бъдат нахранени. възникна дизентерия и то
много силна. Българите се изплашиха и избягаха, като казваха: ,,това е холера”. Оставиха само постове на моста.
Болестта и гладът се засилваха. След 3 дни ни дадоха твърди сухари със зелен мухъл. те бяха отровни, а от тях
смъртността и гладът нараснаха. трагедията на поляната сред руините на двореца продължи 22 дни, въпреки
че лекарите предупреждаваха военните, че не е добре да оставят войниците навън на студа и дъжда. Българ-
ските военни въобще не ги слушаха. Като идваха визити от военната болница, вземаха по 5–10 души. Другите
починаха около колоните. Погребаха ги там.
Приложение 9
Карта на Одрин с някои по-важни обекти, квартали, улици и булеварди