Page 117 - MIGRATION

Basic HTML Version

115
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
страна на града се появи самолет, който разхвърли позиви с текст на български и френски език, озаглавен
,,Резултатите от войната”. В него се казваше, че България, Сърбия, Гърция и Черна гора са се съюзили срещу Ос-
манската държава. Турция вече е загубила Македония и Тракия до Чаталджа. Сега идва ред на Шкодра, Одрин
и Янина. Турция е обезсилена и не може да воюва. На фронта при Чаталджа в османската армия са настъпили
противоречия, а образувалите се две големи групи воюват помежду си. Руската флота наближава Босфора.
Шюкрю паша е сам. Румънската войска е в бойна готовност. Армията на Явер паша от 25 000 души е взета в плен.
Накратко в този текст пишеше, че е свършено с турската съпротива. На 21 февруари 1913 г. близо до Хадъм ага
на Истанбулския път бе забелязан пиян руски пилот. Той спокойно се разхождаше из Одрин. Яде, пи и никой не
можа да го заговори.
По време на обсада, без вестници и новини, настъпва особена печал. Запознах се с пощенски служител,
който по време на примирието бе успял да се снабди с френски вестници от сръбски капитан, разквартируван в
село Кемал кьой. Парижкият вестник, който прочетох съвсем ме натъжи. В другия вестник, ,,Илюстрасион”, тур-
ците бяха изобразени с червени фесове и наргилета. Според тези вестници османското правителство изцяло
е изгубило войната.
На 13 март 1913 г. и от четирите страни на града настъпи затишие. Сякаш българската армия се беше
оттеглила. Османската артилерия стреляше, но българите не отговаряха. Към сутринта на 24 март 1913 г. бълга-
рите откриха артилерийски огън от всички страни на града.
с. 82:
Атаката бе най-силна в източната част. Обстрелът продължи цяла нощ, като затихваше само за ми-
нута. На 25 март 1913, следобед, предните позиции по източната линия бяха разбити, а войниците се оттеглиха
зад телените съоръжения. На 26 март 1913 г. бе взривен ж. п. мост при река Арда. Към 8.15 ч. вечерта на високия
стълб на безжичния телеграф пред щаба бе поставено бяло знаме. То обявяваше, че настъпва бедствие. Одрин,
който 5 месеца геройски издържа обсадата, се предаде с достойнство.
Шопските отряди, които влязоха от източната страна, нападаха къщи и хора в района на квартал ,,Къяк”
и като адски огън поглъщаха всичко по пътя си. Стичаха се като вулканична лава в града. Заради бомбарди-
ровките над Одрин бе надвиснала димна мъгла. Задушливият
ѝ
мирис се разнасяше навсякъде. Складовете за
боеприпаси бяха запалени, за да не попаднат във вражески ръце. Мунициите избухваха с тътен, а от горенето
им се носеше черен дим. Всичко напомняше за Деня на Страшния съд.
На втория ден от падането на Одрин бях арестуван в къщата ми и отведен заедно с госта ми Дилявер
Джезар бей в плен. Докато се стягах, видях как 10 български войници разграбиха вещите и книгите ми. Кога-
то под военен конвой пристигнах на поляната до Адалет кулеси при руините на двореца, видях, че повечето
войници от източните позиции и офицерите лежаха на тревата. Ръмеше дъжд и те бяха мокри. Българските
войници и офицери бяха прекарали нощта в палатки. Младите мюсюлмани, които се осмеляваха да излязат
на улицата, бяха залавяни и убивани заради подозрението, че ще напакостят. Молбата на всички духовници за
милост към населението бе приета едва след 5–6 дни.
с. 83:
Много малко сгради и храмове бяха спасени от разрушение. След 5–6 седмици настъпи видим
ред и спокойствие, което частично успокои немюсюлманите. Мюсюлманите и българите патриаршисти обаче
не се спасиха от преследване и обиди. Едва когато в града бяха настанени отряди от Русе и Варна, мюсюлман-
ското население си отдъхна. Всички бяха принудени обаче да дават рушвети, независимо от вероизповедани-
ето им.
На 13 юли 1913 г. българите започнаха да се изтеглят от Одрин, а на 21 юли съвсем ги нямаше. На 22
юли 1913 г. сутринта в квартал ,,Маниас” до часовниковата кула бяха забелязани османски отряди. Това показ-
ваше че османската войска приближава. Скоро след това армията на Хуршид паша влезе в града и постави на
мястото на българското знаме османския байрак в червено и бяло, който се вееше тук от пет и половина века.
В книгата си ,,Одринската обсада”Жан деМондеси
1
отбелязва, че българите са влезли в града под строй.
Авторът, който пристига 17 дни след падането, е сбъркал. Нека само отбележа, че от действията на българските
пешаци, влезли от източната страна, се изчервяваше всеки българин, които срещнах по време на пленничест-
1
de Mondesir,
J. F. P. Edirne muhasarası: 1912 Teşrin-i sani–1913 Mart. Terc.: Mülazim S. B., Istanbul, 1331, 263 p.; de Mondesir, J. F. Р. Siege
et prise d’Adrianople (Novembre 1912–Mars 1913). Paris, 1914. 214 p.