Page 116 - MIGRATION

Basic HTML Version

114
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
вестникарите и книжарите казаха, че пътят е затворен, а вестниците вече няма да пристигат. Никой не повярва.
Трябваше да мине време, за да осъзнаем реалността.
На 7 ноември 1912 г. в месечника ,,На Южния фронт” излезе съобщение, че блокадата в западната част
на крепостта е вдигната. Това не бе вярно. Боевете продължаваха от четирите страни на града. Крайните ма-
хали, медресетата, джамиите, месджидите и църквите подслоняваха бедните селяни, които продължаваха да
прииждат от околните села. Повечето не бяха донесли зърното си или бяха ограбени от крадливи български
чети, които се въртяха около крепостта.
с. 79:
В крепостта трябваше да се достави зърно. Трябва да призная обаче, че османското военно ко-
мандване не се справи с този проблем. Цените на стоките от първа необходимост нараснаха с 5–10 пъти. През
ноември започна да се усеща недостиг на захар, сол и газ, а скоро съвсем изчезнаха.
На 21 ноември 1912 г. в южната част на крепостта, около Картал тепе имаше ожесточено сражение.
Малко след обяд в местността ,,Нишанджъ паша” при Бъчак тепе от вражески снаряд бе убит Ибрахим паша.
Там загина и цивилно население. На 2 декември 1912 г. българите предложиха на командира на крепостта да се
предаде. Същевременно от командването на Кемал паша по безжичния телеграф на Хъзърлък тепе пристигна
телеграма за временно прекратяване на боевете. На 4 декември 1912 г. българите откриха усилена стрелба,
като си мислеха, че османците са отслабили постовете си заради предложението за прекратяване на сражени-
ята. На другия ден, 5 декември 1912 г., наистина бе сключено споразумение за прекратяване на боевете.
Училищата в града бяха затворени. Занаятчийското училище, Военният лицей, Българското училище
бяха превърнати в помощни военни болници, а Военното рюшдие – в болница на Червения полумесец. Във
всички бяха настанени ранени. Колежът ,,Сен Базил” в Караагач бе частично преустроен като болница и пре-
доставен на военното командване. По време на обсадата сред населението не възникнаха заразни болести.
Само сред арменците имаше шестнадесет изолирани случая на холера. Там почина млада жена.
Магазините се изпразниха и не можеше да се намерят зърно и храни. На 13 декември 1912 г. откъм
Джисри Мустафа паша (дн. гр. Свиленград) се зададе български влак с 24 вагона продоволствия. Той не спря в
Одрин, а замина направо към Кулели. Първоначално командването реши да подсили охраната при железопът-
ната линия в Караагач и Мараш. Състави се тайна комисия, която да подготви взривяването на моста при река
Арда. Това щеше да възпрепятства преминаването на български влакове.
с. 80:
Договореното примирие намаляваше защитните сили на града с всяка изминала минута. Бълга-
рите само се възползваха от това. В продължение на 24 дни преминаха общо 1500 вагона със зърнени храни
и военни принадлежности. Това спаси от пропадане фронта им при Чаталджа, където българските войници
страдаха от много по-голям глад и недоимък, отколкото целия Одрин. Този факт научих по време на плен-
ничеството ми от самите български войници и офицери. По време на обсадата османците в Одрин получиха
само един вагон лекарства по линия на Червения полумесец. Само че в този вагон нямаше най-необходимите
медикаменти.
Хлябът, раздаван на населението, нито по външен вид, нито по хранителни качества можеше да се
нарече хляб. През последните дни на обсадата той се замесваше само от метличено семе. Цените на сиренето,
месото, зехтина, маслото, млякото и яйцата се бяха повишили, но ако се разтърсиш, се намираха. Газ, сол и
захар нямаше. Военният щаб остана в тъмнина. Само в болничните кандила гореше рибено масло. Месото на
животните, които гладуваха, губеше постепенно качествата си. Приличаше повече на червена пачавра, откол-
кото на месо. Килограм сол беше 118 гроша и трябваше да се молиш и да имаш познати, за да си купиш. Тогава
с председателя на общината Дилявер бей си разделихме едно кило. Само тютюнът беше в изобилие и много
евтин. Сред придошлото в града селско население и одринската беднота се появиха смъртни случаи от глад. В
края на януари дневната дажба от хляб за военните бе намалена. Войниците започнаха да изпитват постоянен
недостиг, а патрулите непрекъснато ходеха по къщите да искат хляб. Зимата бе рядко студена. Лозите и дърве-
тата бяха изсечени, само и само да се осигури отоплението.
с. 81:
На 1 февруари 1913 г. от Военното министерство по безжичния телеграф пристигна телеграма, че
боевете отново ще започнат. На следващия ден вражески самолети разпръснаха позиви в града. На 3 февруа-
ри 1913 г. дойде българска група, която предложи примирието да продължи още 4 дни. През нощта на другия
ден обаче враговете започнаха да обстрелват Одрин от източната страна. На 5 февруари 1913 г. от западната