Page 11 - MIGRATION

Basic HTML Version

9
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
турското население в България); стратегии на оползотворяване на разликата в социално-
осигурителните системи в Турция и България; отношения между изселниците и българската
общност в Истанбул и др.
Осъществени са теренни наблюдения по време на три пътувания до
родните места
на бежанци
от Източна и Западна Тракия в
Турция и Гърция
, които са възможност за анализ
с оглед на ролята им за поддържане на културна памет и идентичност, за изграждане и заз-
дравяване на социални мрежи, за обмен на родово знание и др. Експедициите„по обратния
път на дедите” предоставят ценни сведения за символно усвояване на пространства отвъд
границата.
Български терени.
Това са селища, където живеят представители на двете изслед-
вани групи (Хасково, Кърджали, Завет); селища, заселени сравнително компактно с потомци
на бежанци от Източна и Западна Тракия (
Свиленград, Маджарово, община Царево, Ато-
лово, Ямболско, Ивайловград, Сливен
); с активни контакти по проекти за трансгранично
културно сътрудничество с Одрин (
Ямбол, Елхово
), селища, в които или край които се про-
веждат национални тракийски събори и конкурси (
Ахелой, Стара Загора
– Старозагорски
минерални бани,
Бургас
– Петрова нива,
Ивайловград
– Илиева нива,
Варна
). Регулярно се
осъществяват наблюдения и документация на събития, организирани от Съюза на тракий-
ските дружества в гр.
София
. Изборът на селищата за теренни проучвания е премислен с
оглед на задачите на изследването. Завет предлага възможности за наблюдения, свързани с
превръщането на една относително затворена земеделска общност в отворена към големия
град или чужда страна структура. Миграцията на примера на Завет се очертава като значима
икономическа стратегия на местното население и модел за жизнена реализация на младите,
както и като катализатор на процесите по обособяване на градските жители по етнически и
религиозен принцип. Изборът на Царево се определя от няколко причини. Той е център на
най-голямата българска община в югоизточния край на България, която е гранична с Репу-
блика Турция. Царево, Китен, Ахтопол, Варвара, Синеморец и селата около тях в Странджа
са места, заселени с бежанци от Източна и Западна Тракия. Районът предлага добри възмож-
ности за изследване на различните поколения мигранти, особеностите при конструиране на
наследство и изявяване на идентичности.
Специфичен е случаят на
Свиленград
, определян от местните жители като град на
три държави, „на една врата разстояние” от Одрин. Обстоятелство, което обуславя особе-
ностите на селищното развитие, стандарта, социалното разслоение, контрастите в живота,
мобилността на населението с оглед преминаването на границата, и поради това привлича
изследователския интерес.
Изследователски проблеми, застъпени в публикации на екипа
За краткост те ще бъдат представени обобщено.
Механизми на „наследяване” и „приемственост” между различните поколения
мигранти.
Конкретните анализина наследяване гравитират около тримодалности: пълно въз-
производство на традицията, пълно наследяване; „нови очи” към наследството, позволяващи