Page 102 - MIGRATION

Basic HTML Version

100
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
които ни дават обща представа за разпределението на
пространството или по-точно за преплетените простран-
ства на мултикултурния град. Разбира се, някои от данни-
те, предложени от Рифат Осман подлежат на корекция.
те се отнасят до основателите на отделни мюсюлмански
религиозни сгради (Ayverdi 1973, Cild 3: 204, 223). По-ва-
жно за нас е обстоятелството, че османският интелекту-
алец е изтрил от пъстрата градска мозайка обиталищата
на българите. това се дължи на ужаса и унижението, пре-
живени от Рифат Осман по време на Балканската война
от 1912–1913 г., събитие, което все още се интерпретира
по различен начин в балканските страни
8
.
Независимо че османският интелектуалец
включва в данните за
броя на население-
то и българите, а на
приложените карти
е отбелязал църквите ,,Св. Георги” и ,,Св.св. Константин
и елена”, на няколко места в текста подчертава, че мина-
рето на джамията ,,Шах Мелек” и на джамията ,,Дарюлха-
дис” са съборени от снаряди по време на артилерийския
обстрел. Минарето с трите викала на джамията ,,Юч ше-
рефели” е изгорено от български комити при влизането
им в града след 29 март 1913 г. то обаче е издигнато от-
ново със средства на валията след възстановяването на
османската власт там. Рифат Осман отбелязва също така,
че след 1913 г. в памет на загиналото цивилно население
и военни на шосето към с. Караагач срещу моста на р. Ма-
рица е изградена чешма, която ,,според турските тради-
ции е един от най-прекрасните начини за възпоменание”
(Tosyavizade 1336: 23, 39, 42, 72–73). Малко преди да бъде отпечатан пътеводителя, осман-
ският интелектуалец включва в него и своите наблюдения, натрупани по време на войната
(Tosyavizade 1336: 77, 84) (Приложение 8). Реших те да бъдат популяризирани само чрез пре-
вод, защото пред паметта на безимените цивилни жертви, различни по религия и народност,
но еднакви в смъртта, всеки коментар е излишен и напълно безсмислен.
***
8 тук не бих изброявала обширната научна литература по дипломатическите и военните аспекти на
Балканската война 1912–1913 г. Ще спомена само, че наред със спомените на български военни и изселници
от Одрин съществува и значителен корпус от спомени на изтъкнати мюсюлмани, жители на града, преживели
ужаса на явлението война. За подробности вж.: Dağdevirenzade 2005; Hafız 1986; Cevad 1329; Razi 1329; Kestelli
2002; Naci 1926.
Фиг. 8
Месджид ,,Атар Хаджи”
Фиг. 9
Месджид ,,Селчук Хатун”