Page 101 - MIGRATION

Basic HTML Version

99
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
подобно на разпилени шахматни фигури.
Все пак в края на XIX в. и началото на XX в. 70 от всички 159 махали в Одрин са населе-
ни изцяло от мюсюлмани, а 19 махали – само от източноправославни християни (Balta 1998:
229-253) (Приложение 1–2). В 11 смесени махали на града обаче не са настъпили промени.
Там продължават да съжителстват православни и мюсюлмани, православни и арменци, мю-
сюлмани и цигани (Приложение 3). В 18 смесени махали една от групите е напуснала. Така 5
от тях са останали изцяло православни, други 12 махали са се превърнали в изцяло мюсюл-
мански. В една махала след напускането на циганите са останали да съжителстват право-
славни и мюсюлмани (Приложение 4). В 15 махали заедно с уседналото население, арменци,
православни или мюсюлмани, допълнително са се заселили евреи, православни, мюсюлма-
ни или цигани (Приложение 5). Въз основа само на тези данни обаче е невъзможно да се
очертае някаква зависимост относно предпочитанията за ,,различен” съсед. Не може да се
твърди, че еврейските семейства се настаняват само в махали с мюсюлманско население,
защото в две от махалите ,,Св. Никола” и ,,Св. Страти” те съжителстват с православните, като
напълно са заменили арменската общност там (Приложение 6).
В 22 махали на Одрин населението напълно се е изселило, а неговото място е заето
от друга група. Такива промени се наблюдават както в мюсюлмански и православни махали,
така и в смесени махали. Независимо че Рифат Осман се стреми да внуши, че мюсюлманската
общност търпи значителни пространствени загуби за сметка на православните, обобщените
данни сочат, че в края на XIX в. и началото на XX в. православните са изместили мюсюлмани-
те само в 3 махали, а мюсюлманите изцяло са се настанили в 4 православни махали. Паралел-
но с това 11 мюсюлмански и една православна махала изцяло са се превърнали в еврейски
обиталища (Приложение 7).
Тази динамика на заселването и преместването, която засяга близо една трета от ма-
халите и се разпростира във всички квартали на града, далеч не се ръководи от идеологи-
чески съображения. Вероятно тя е провокирана както от глобални фактори, преследването
на евреите в Румъния и Русия в края на XIX в., така и от месни явления като пожари, благоус-
трояване, уплътняване на градското пространство, възможности за напредък в бизнеса. До-
пълнителен аргумент за минималното значение на религиозните различия в развитието на
Одрин през XIX в. и началото на XX в. са данните за съществуващите, порутени или напълно
съборени джамии в изцяло мюсюлмански квартали. Само за три от джамиите и месджидите
там Рифат Осман ни съобщава, че са разрушени през Руско-турската война от 1877–1878 г.
За други 5 храма отбелязва, че са съборени във връзка с общото благоустрояване в самото
навечерие на Балканската война и непосредствено след нея. Техните парцели са включени
към по-големи обекти като джамията ,,Юч Шерефели” или Занаятчийското училище. В тези
70 мюсюлмански махали има 28 действащи и 40 разрушени джамии, които спадат към раз-
лични вакъфи (Приложение 1, фиг. 8–12).
Не бих коментирала защо Рифат Осман се стреми да представи материалното наслед-
ство на своя град като жертва на политическите обстоятелства. Бих изтъкнала обаче, че из-
готвеният списък на махалите и местоположението им в града е един от важните извори,