Page 100 - MIGRATION

Basic HTML Version

98
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
337; Karpat 2002: 141–169; Stamatopoulos 2006: 253–273). Разбира се, Рифат Осман познава
съвременните теории за народ и нация. Самият той е свидетел на окончателното формиране
и популяризиране на идеята за турска нация
5
. Независимо от това съчиненията, картините
и снимките му подсказват съвсем ясно, че той не е въодушевен от процеса на разделяне по
народностен признак. Когато все пак му се наложи да използва даден етноним, османският
интелектуалец поставя допълнителни маркери, с които да разграничи неговите външни, на-
трапващи се и злонамерени, носители от тези в Одрин, които са свои, домашни и братя по
съдба.
Рифат Осман подрежда всички 159 махали в азбучен ред и отбелязва, че според ,,Ис-
тория на Одрин” на Хайри Абдулрахман през 1636 г. те възлизат на 160 махали. Не би могло
да се каже дали тази близка численост означава и стабилност на градското пространство в
рамките на три века. Ако отчетем фактори като наводненията от 1657 г. и 1844 г., пожарите от
1700 г., 1858 г., 1905 г. и 1914 г, земетресенията от XVIII в. и общото благоустрояване, започна-
ло в средата на XIX в. (Tosyavizade 1336: 10, 14, 56–59), бихме приели, че във времето градът
се е движил в границите си от края на XVI в. и първата половина на XVII в., а за целите на
османската данъчна система населението е групирано в относително еднакъв брой махали
6
.
Това подсказват не само сведенията, включени в пътеводителя. Съпоставката между
османски регистри на населението по махали от 1519 г. и 1529 г. и списъка на Рифат Осман
сочи, че 103 от всички 159 махали са съществували още през първите десетилетия на XVI в.
Други 56 махали, посочени от Рифат Осман, не могат да бъдат открити в регистрите. Съще-
временно в двата ранни документа са вписани махали, които не са посочени от османския
интелектуалец (Gökbilgin 1952: 37–64; Şakir-Taş 2009: 265–295). Предположенията какво, как
и защо се е случвало през вековете с тези ,,изгубени”или ,,изникнали”махали могат да ни от-
ведат в различни посоки. Една от възможностите е тривиалната смяна на името на махалата,
без това да бъде отразено в достъпните извори
7
.
Като най-активен фактор за промяната на града Рифат Осман посочва обаче Руско-
турската война от 1828–1829 г. и от 1877–1878 г. Той подчертава, че запазените фотографии
от 40-те години на XIX в., направени в района на квартал ,,Ат пазаръ” представят като добре
заселена тази част на града, от която през второто десетилетие на XX в. не е останало нищо.
Според него в резултат на войните се е сменило и населението на махалите като мюсюлма-
ните са изместени от християни (Tosyavizade 1336: 32–33).
Същевременно данните за мултикултурното състояние на махалите в края XIX в. и
началото XX в., събрани от Рифат Осман, подсказват, че заселването от едно място на друго в
пределите на града не се извършва само в резултат на военни действия, а е активен процес,
чийто разнообразни причини тепърва трябва да бъдат установени. Сведенията категорич-
но сочат също така, че противно на представите на османския интелектуалец за ,,чисти” и
,,изконни”мюсюлмански махали и квартали пъстротата на живота размесва отделните групи
5 Тук не бих могла да изброя обширната литература по въпроса за възникването и развитието на идеята
за турска нация. Светлина по този проблем хвърлят изследвания като: Cagaptay 2006; Georgeon 2006; Karpat
2001; Köroğlu 2007; Kushner 1977; Landau 1984; Parla 1985; Zürcher 2010.
6 За развитието на Одрин в периода от XVI в. до началото на XX в. вж.: Yerolympos 1996: 71–86.
7 За развитието на махалите в Одрин през XVIII–XX в. вж.: Kazancıgıl 1999.