Page 10 - MIGRATION

Basic HTML Version

8
МИГРАЦИИ ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ НА БЪЛГАРО-ТУРСКАТА ГРАНИЦА:
НАСЛЕДСТВА, ИДЕНТИЧНОСТИ, ИНТЕРКУЛТУРНИ ВЗАИМОДЕЙСТВИЯ
Терени отвъд границата. Гр. Одрин
– основен терен. изборът му се обуславя от раз-
лични причини, сред тях местоположение, демографски облик, специфики в историческото,
икономическото и културното развитие, които го определят като един от важните центрове
на историческия регион тракия, като мост между източната и западната култура.
Градът е важен за изследването с оглед на жителите си, сред които има потомствени
българи и турци с произход от България, установили се там в различни периоди, както и
с техните институции. От 1996 г. тук функционира Дружество за култура и солидарност на
балканските турци „тракия”. Заедно с подобни структури в селища от европейска турция се
формира Федерация на балканските турци със седалище в Одрин. Наблюденията върху ра-
ботата на институциите са възможност за изследване на символния капитал и стратегиите за
социално инвестиране в първите години на заселването в града и в настоящето.
Друга изследователска перспектива представят следите от българско присъствие
в града (храмовете „Св. Георги” и „Св.св. Константин и елена”, българският гробищен парк,
българската мъжка гимназия „Д-р Петър Берон”) с оглед на социалните актьори, участващи
активно в конструирането и легитимирането на градските топоси като „български места” и
проследяване механизмите при създаване на нови практики на спомняне и разкази.
Друго поле за анализ отваря обстоятелството, че Одрин като областен център е ак-
тивна страна в трансграничните проекти с България. Градът предлага и редица възможнос-
ти за изследване на музикалната и танцова-
та култура в широк балкански контекст.
По време на командировките екипът
осъществи срещи и интервюта с предста-
вители на различни институции (властови,
образователни, културни), с градски жите-
ли от различни поколения (потомствени
одринчани или установили се в града в ре-
зултат на миграция), запозна се с разработ-
вани трансгранични проекти, документира
събития, свързани с българските следи и
по-общо с градската култура.
Истанбул.
За разлика от гр. Одрин, в истанбул изселническата общност е много по-
голяма, разнородна по състав и разпръсната като местоживеене и месторабота. Не е мало-
важен и фактът, че голяма част от турците с произход от България свободно говорят бъл-
гарски език и това дава възможност за по-голяма оперативност при теренното проучване
и осъществяване на включено наблюдение. извършени са наблюдения и интервюта в квар-
тали, компактно заселени с представители на групата (Ikitelli, Avcilar, Bağcilar, район Beșyüz
Evler и др.), в обществени заведения, посещавани от изселници, на работните места, в домо-
вете им и др. истанбул се оказа благодатен терен за по-задълбочено изследване на въпроси
като: икономически статус и стратификация сред турците с корени от България; образова-
телни нагласи и стратегии сред изселниците (в съпоставка с нагласите, регистрирани след
Гергьовден в църквата „Св. Георги”, Одрин, 2012 г
.